Изкуственият интелект (AI) фундаментално промени начина, по който програмираме. AI агентите могат да генерират код, да го оптимизират и дори да помагат при отстраняване на грешки. Въпреки това, има някои ограничения, които програмистите трябва да имат предвид, когато работят с AI.
AI агентите срещат затруднения с правилното подреждане на кода. Например, те могат да поставят инициализации в края на файл, което води до грешки по време на изпълнение. Освен това, AI може без колебание да дефинира множество версии на един и същ клас или функция в рамките на проект, което създава конфликти и объркване.
Едно от решенията за това е използването на AI платформи за код, които могат да управляват паметта и структурата на проекта. Това помага за поддържане на консистентност в сложни проекти. За съжаление, тези функции не винаги се прилагат последователно. В резултат на това AI може да загуби кохерентността на проекта и да въведе нежелани дубликати или некоректни зависимости по време на програмирането.
Повечето AI платформи за кодиране работят с така наречените инструменти, които могат да извикват големия езиков модел (LLM). Тези инструменти се базират на отворен стандартен протокол (MCP). Следователно е възможно да се свърже AI агент за кодиране към IDE като Visual Code. При желание можете да настроите локално LLM с llama на ollama и изберете MCP сървър за интегриране. Моделите могат да бъдат намерени на huggingface.
За да управляват по-добре кода, генериран от ИИ, разработчиците могат да използват IDE разширения, които следят за коректността на кода. Инструменти като линтери, проверители на типове и усъвършенствани инструменти за анализ на код помагат за ранното откриване и коригиране на грешки. Те са съществено допълнение към кода, генериран от ИИ, за да се гарантира неговото качество и стабилност.
Една от основните причини, поради които ИИ агентите продължават да повтарят грешки, се крие в начина, по който ИИ интерпретира API-тата. ИИ моделите се нуждаят от контекст и ясна дефиниция на ролята, за да генерират ефективен код. Това означава, че подканите (prompts) трябва да бъдат пълни: те трябва да съдържат не само функционалните изисквания, но и изрично да посочват очаквания резултат и граничните условия. За да улесните това, можете да съхранявате подканите в стандартен формат (MDC) и да ги изпращате по подразбиране към ИИ. Това е особено полезно за общите програмни правила, които прилагате, както и за функционалните и техническите изисквания и структурата на вашият проект.
Продукти като FAISS и LangChain предлагат решения за по-добро управление на контекста от страна на ИИ. Например, FAISS помага за ефективно търсене и извличане на подходящи фрагменти код, докато LangChain подпомага структурирането на генерирания от ИИ код и поддържането на контекста в рамките на по-голям проект. Но и тук можете, ако е необходимо, да го настроите локално с RAC бази данни.
Изкуственият интелект е мощен инструмент за програмисти и може да помогне за ускоряване на процесите на разработка. Въпреки това, той все още не е наистина способен сам да проектира и изгради по-сложна кодова база без човешки контрол. Програмистите трябва да разглеждат ИИ като асистент, който може да автоматизира задачи и да генерира идеи, но който все още се нуждае от насоки и корекции, за да постигне добър резултат.
Свържете се за да помогне за настройката на средата за разработка, за да подпомогне екипите да извлекат максимума от средата за разработка и да се фокусират повече върху инженеринга на изискванията и дизайна, отколкото върху дебъгване и писане на код.